Арташес Адамян: Спартак завинаги ще остане в сърцето ми!

15 април 2025

Сайтът на Спартак Пловдив разговаря с бившия любимец на "гладиаторите" Арташес Адамян, който пристигна под тепетата през януари 1993 година и остави ярка следа в историята на клуба.

- Г-н Адамян, как се озовахте в Спартак Пловдив?
През януари 1993 година бях на лагер с националния отбор на Армения в Пловдив. Изиграхме две приятелски срещи със Спартак и Ботев. Представих се добре и на летището треньорът на националния отбор ми съобщи, че от Спартак искат да остана. По същото време имах действащ договор с Арарат Ереван и получих още няколко предложения от руски клубове. Дълго обмислях ситуацията, но реших да приема офертата на Спартак. Не съжалявам за това решение, защото прекарах страхотни години в отбора.

- Какви са най-ярките ви спомени от престоя ви в Спартак?
Спомням си много хубави моменти, но най-ярък остава мачът срещу Хебър, който спечелихме с 5:0 и официално влязохме в "А" група. Нашите фенове чакаха това събитие дълги години и радостта беше неописуема. Други запомнящи се моменти са двете победи над ЦСКА и Левски – 4:0 и 2:1. Особено паметен е успехът ни над Левски, които в онзи период не бяха губили повече от година, а ние ги надиграхме в един проливен дъжд. Помня и гостуването ни на ЦСКА в София, когато в 10-ата минута останахме с човек по-малко, но Борислав Драгомиров изигра страхотен мач и удържахме 0:0. Разбира се, незабравим е и мачът с Локомотив Пловдив, който спечелихме с 3:2, както и победата над Локомотив София с 4:0 за Купата и полуфиналът с Пирин.

- Кой гол никога няма да забравите?
Дебютният ми гол за Спартак срещу Ботев Враца, който отбелязах във втората минута, и голът срещу Локомотив София за Купата, когато преодолях четирима защитници и вкарах страхотен гол със силен удар.

- С кой съотборник бяхте най-близък?
Разбирах се добре с всички момчета без изключение, но по лагери най-често делях стая с Пепо Пенчев и прекарвах най-много време с него.

- Как ще коментирате ролята на Тодор Диев за вашия трансфер?
Тодор Диев беше велик човек и велик футболист. Той изигра огромна роля за моя трансфер. Лично дойде в Армения, за да подпишем договора. Винаги ще му бъда благодарен за тази възможност.

- Как се разви животът ви след напускането на Спартак?
Заминах за Русия, където получих предложение от Кристал Смоленск и играх там. След това три сезона играх в Ливан и два в Армения за Мика Ереван, където приключих кариерата си през 2007 година. Веднага след това започнах треньорска кариера. Изкарах всички курсове и придобих лиценз "А" на УЕФА. Започнах като асистент в Мика, а след това бях спортен директор на Кубан Краснодар до 2016 година. След това бях спортен директор на Бананц Ереван и старши треньор на Алашкерт. До декември миналата година бях старши треньор на Телави (Грузия).

- Какво ще пожелаете на привържениците на Спартак?
На всеки, който ме помни, желая много здраве и късмет в живота. Пожелавам на Спартак да се възроди и отново да бъде фактор в българския футбол. И накрая, искам да благодаря на всички, с които бяхме заедно през тези години – домакин, масажисти, треньори, ръководители, футболисти.

Само Спартак! Обичам ви!