"Спартак" Пловдив е шампион на България
„Триумф за пловдивския футбол” - гърмят вестниците през шампионската 1963 година. След като Спартак печели първото място, Ботев – купата по спортсменство и сребърните медали, Диев става голмайстор на първенството, а нападението на спартаклии е най-резултатното у нас, журналистите кръщават Пловдив „новата футболна столица” на България. Спартак грабва златните медали с техника, агресия и стабилност. Това кара някои специалисти години по-късно да твърдят, че не Холандия на Кройф и Неескенс, а тимът на Спартак първи е показал на света „тоталния футбол”.
Славният път към титлата стартира с победа с 3:0 в Добрич. Идва и успехът над Левски в София. В решителния мач за първото място Спартак удря Ботев на Динко Дерменджиев – Чико, Георги Попов – Тумби и Георги Аспарухов – Гунди с 2:1, „канарчетата” остават втори в първенството. Триумфът е запомнящ се, някои веднага наричат отбора на Спартак „железните момчета на Байкушев”.
В шампионския сезон 1962 / 1963 Спартак играе в състав: Йордан Станков, Иван Иванов, Георги Ботев, Георги Статев, Георги Шерев, Божидар Митков, Тодор Диев, Димитър Димов, Атанас Манолов, Васил Стойнов, Атанас Хари Георгиев, Христо Дишков, Димитър Генов, Михаил Душев, Стоян Тодоров, Георги Лазаров, Тобия Момин и Цоньо Стойнов. Треньор е Димитър Байкушев.
Отборът, който спира серията от 9 поредни титли на ЦСКА е Спартак от Пловдив. Промяната на почетната стълбичка е свързана и с тактически новости. За разлика от "армейците", които практикуват "W-M", пловдивчани се превръщат в едни от първите застъпници на бразилското "4-2-4" в България.
В Спартак стигат до този вариант след като футболистите настояват треньорът Димитър Байкушев да намери място в титулярния състав на младия защитник Тобия Момин и това става причина за въвеждането на 4-2-4. Така вместо с трима, Спартак заиграва с четирима защитници. Момин застава на левия фланг на отбраната. Георги Ботев, дотогава ляв бек, минава в център на защитата заедно с Атанас Манолов. Десен бек е софиянецът Иван Иванов-Доктора, а на вратата е Йордан Станков. Двамата халфове са Димитър Димов и Божидар Митков. На върха на атаката е Михаил Душев, а зад него от втора позиция действа Христо Дишков. Ляво крило е Георги Лазаров, а дясно — Тодор Диев-Дорчо. Спартак са водени от треньора Димитър Байкушев-Мими.
Тактически промени с 4-2-4 са въведени за първи път на мача с Добруджа в Добрич през пролетта на 1963 година. Експериментът е успешен и Спартак печели с класическото 3:0. Титлата на практика се решева в 26-ия кръг, когато Спартак побеждава в директния спор Ботев Пловдив с 2:1. Точни за "гладиаторите" са Михаил Душев и Тодор Диев, а за Ботев бележи Георги Аспарухов-Гунди. Теоретически титлата е окончателно узаконена в предпоследния, 29-и кръг, след победа над Берое с 3:0. Попаденията в този исторически мач са на Димитър Димов, Тодор Диев и Христо Дишков.
