История на ФК "Спартак" Пловдив

Утвърждаване в елита и златните години

След създаването си през 1947 г., Спартак започва своя път от най‑ниското ниво на българския футбол. Благодарение на амбициозно ръководство, талантлива местна школа и ентусиазираната пловдивска публика, клубът прави светкавично изкачване и още през 1953 г. дебютира в елитната „А“ група.

Утвърдил се в най‑високото ниво, пловдивският тим бързо се превръща в един от факторите в българския футбол. Атакуващият стил, стабилната школа и неизменната подкрепа на верните „синьо‑бели“ привърженици правят „гладиаторите“ сериозен съперник за традиционните столични грандове още в края на 50‑те години.

Първия трофей на Спартак е КСА през 1958 година, след победа с 1:0 над Миньор (Перник) на финала. "Гладиаторите" играят още два финала за Купата на Съветската Армия (КСА) през 1955 и 1959, но ги губят съответно от ЦДНА (Сф) с 2:5 след продължение и Левски (Сф) с 0:1.

През 1961/1962 Спартак завършва на второ място в първенството, затвърждавайки позицията си сред водещите клубове в България.

През следващия сезон 1962/1963 „гладиаторите“ достигат върха – Спартак става шампион на България, оставяйки зад себе си градския съперник Ботев и големите отбори на столицата. Това е и най-големият триумф в клубната история.

Най-добрият играч на Спартак за всички времена е Тодор Диев. Легендарният нападател става на два пъти голмайстор на шампионата през 1955 г. (с 13 попадения)  и през сезона 1962/1963 (с 26 гола). Диев играе 308 мача за Спартак, в които в А група отбелязва общо 146 попадения.  В "А" националния отбор има изиграни 55 мача в периода 1955 - 1965 и отбелязани 16 гола. Роден е на 28.01.1934 година, отива си от този свят на 4 януари 1995 година. Шампион на България (1963) и носител на купата (1958). Дебют в националния тим – 13.11.1955 г. срещу Чехословакия (3:0). Носител на бронз от Олимпиадата  през 1956 г. Играе и на ОИ през 1952 и 1960 година. Участник на Световното първенство в Чили през 1962 година. Заслужил майстор на спорта. Известен с голмайсторския си нюх, бързите атаки по фланга. Заради мощта му е известен с прозвището Танка. Френски вестник пък твърди, че Диев с топка в краката е по-бърз от вятъра.

Във вечната ранглиста на спартаклии по изиграни мачове в  „А” група лидер е Иван Иванов – Доктора с 329 мача, следва го Атанас Манолов

През 2001 г. Спартак (Пд) е на 20-то място във вечната ранглиста на А група, където има 17 участия с общо 441 мача, от които 157 победи, 123 равенство и 161 загуби с голова разлика 562 - 581 гола. В Почетната листа на българския клубен футбол Спартак (Пд) е на 10-то място: с едно първо място в шампионата, едно второ място, една КСА (Купа на Съветската Армия) и 2 финала за същата купа.

За периода 21.10.1956 - 21.09.2001 г. Спартак (Пд) е на 14 - то място във вечната ранглиста на българското клубно участие в Европейските клубни турнири с общо 6 мача, от които 1 победа, 2 равенства и 3 загуби с голова разлика 4:7. Дебютът е през сезона 1963/1964 в турнира за КЕШ (Купа на Европейските Шампиони). В предварителния кръг пловдивчани отстраняват Партизан от Албания с победа 3:1 като домакин и загуба 1:0 като гост. На 1/8 финала съперник е Айндховен (Хол). След загуба с 0:1 като домакин и равенство 0:0 като гост Спартак отпада от турнира.  В Пловдив спартаклии мачкат съперника, но губят. В реванша превъзходството на пловдивчани е очевадно. Холандците се бранят, нашите удрят две греди. След мача публиката изпраща Спартак с аплодисменти, запалянковците така атакуват за снимки и фотографи Диев, че се налага местни полицаи да приберат в съблекалнята нападателя и да го предпазят от любовта на феновете.

Второто участие е през сезона 1966/1967 за купата на Панаирните градове. На 1/16 финала Спартак среща силния отбор на Бенфика (Лисабон) и записва равенство 1:1 в България и загуба с 0:3 в Португалия

Злощастното обединение "Тракия"

През 1967 г. Спартак (Пд) заедно с Академик (Пд) и Ботев (Пд) образуват нов клуб с името Тракия (Пловдив), който дълго време е сред най-добрите отбори в "А" група. По-късно Тракия (Пд) приема името Ботев (Пд), който съществува и до момента, а "Спартак" трябва да гради бъдещето си наново. В последния тим преди обединението в Спартак играят: Георги Ботев, Людмил Божилов, Георги Убинов, Динко Цветков, Стоян Стоименов, Христо Шилев, Петър Пацев, Йосиф Кавалов, Михаил Георгиев, Атанас Манолов, Иван Иванов, Димитър Генов, Петър Колев, Георги Вълков, Христо Дишков, Йордан Станков, Тобия Момин, Димитър Марашлиев, Димитър Димов, Атанас Мазнев, Атанас Атанасов. Треньор е Божидар Митков, негов помощник е Иван Барбов.

Възстановяването и похода към "А" група

Възстановяването е трудно и романтично през 1983 година. Атаката за завръщането в професионалния футбол правят: Георги Барбов, Димитър Хубенов, Красимир Стоянов, Петър Димитров, Панчо Илиев, Иван Златанов, Иван Говедаров, Емил Моллов, Наско Нечев, Димитър Жаров, Иван Маринов, Стефан Големански, Ангел Йорданов, Васил Димчев, Димитър Хаджистоянов, Кирил Йотов, Атанас Чакалов, Гено Ангелов, Генко Иванов и Никола Пашкулов. Треньор е Иван Барбов. Тимът стартира от трета дивизия, бие конкурентите Академик (Сф) и Ямбол, и финишира първи с 53 точки и голова разлика 170:12.

През сезона 1992/1993 отборът пак играе във "В" югоизточна аматьорска група и печели промоция в „Б” ПФГ. През сезона 1993/1994 отборът завършва втори във Южна „Б” група след Нефтохимик (Бс) и отново заиграва във "А" професионална футболна група.  Атанас Драмов води отбора в елитната дивизия на България. В състава са Боби Драгомиров, Владо Чернев, Петър Шопов, Георги Чакъров, Румен Байрев, Петър Пенчев, Луков, Кирил Андонов, Николай Николов, Георги Попиванов, Ардашес Адамян, Анатоли Тонов, Филип Теофоолу, Йонко Неделчев, Николай Праматаров. Заради безкомпромисния си стил на игра спартаклии се сдобиват с прозвището „гладиаторите”.

През втория си сезон след завръщането си в "А" група спартаклии преживяват финансова криза. Отборът остава на последното място и така след завръщането си в майсторската група и две години присъствиe, клубът отново потъва в разруха. През същия сезон 1995/1996 Спартак е обявен за най-коректен отбор в "А" група.

През сезон 1996/1997 отборът не може да се задържи в "Б" група, която се реконструира, за да се намали броят на тимовете в намалената дивизия. За това отпадат 6 от 18 отбора. Спартак завършва 16-ти с равен брой точки - 36 с предните два тима. През следващия сезон 1997/1998 падението продължава,  Спартак  изпада дори и от "В" група.

Спасителното обединение

Клубът носи името "Спартак С`94" след обединението между клубовете "Спартак" (Пд) и "Сокол`94" (Пд) в началото на сезон 1998/1999, когато "Спартак" е сред изпадащите от "В" югоизточна футболна група, а "Сокол`94" е завършил сезона във "В" група на 6-то място .

През този сезон новосформирания отбор е на крачка от влизане в "Б" ПФГ. Пловдивчани финишират на второ място след "Берое 2000"(СЗ).  Президент на клуба тогава е Крум Мандуров. Старши-треньор е Тенчо Тенев. След сезона ръководството и треньорският щаб остава непроменени.

Най-добрият играч на Спартак през този сезон, Бисер Иванов, преминава в Левски (Сф) и намира място и в националния отбор. Данаил Бачков е трансфериран в Локомотив (Пд) и въпреки  че най-добрият в отбора от „Лаута”, не може да помогне на Локомотив да се спаси от изпадане.  Други играчи на Спартак преминават в Локомотив (Сф),  но въпреки загубата на много от водещите фигури през сезона 1999/2000 отборът отново е сред водещите в групата. Основната борба за влизане в "Б" група е със "Слънчев бряг" (Несебър).

Създава се акционерно дружество с капитал 100 000 нови лева. През сезона 2001/2002 името на отбора отново е Спартак, като отпадат знаците С`94. Отборът са състезава във "В", а от 2005-а година в "Б" група. През 2010/2011, завършва на трето място след Лудогорец и Черноморец (Поморие), което предвид обвързаността на Поморийци с Черноморец (Бс), означава че Спартак ще играе бараж за влизане в "А" група срещу Етър (ВТ). Финансови проблеми обаче карат ръководството на отбора доброволно да извади отбора от групата и да заиграе отново във "В" група.

Възраждане (2018 – днес)

След прекъсване на дейността, през 2018 г. Спартак бе възроден благодарение на ново ръководство, водено от Динко Миленчев. Клубът започна от „Б“ Областна група и постигна поредица от убедителни победи, които го върнаха в по-горните нива на аматьорския футбол. През следващите години Спартак стабилизира представянето си, завърна се в Югоизточната Трета лига и продължи да се бори за завръщане в професионалния футбол. Въпреки трудностите, клубът запази своята идентичност и вярна публика.

Разгледайте архива на отбора