Незабравимият сезон

10 юли 2016

Сезон 1962/1963 г. на републиканската футболна лига на България завинаги ще остане в историята на българския футбол, като единственият шампионат, спечелен от Спартак Пловдив. “Гладиаторите” печелят А група в един от най-оспорваните ѝ сезони, като демонстрират класа, стабилност и най-вече футболни качества. Цялата футболна общественост в страната гледа на Спартак като на “страшилище” за останалите футболни тимове. И има защо, понеже по онова време пловдивският тим демонстрира различен стил на игра, разполага с напълно обигран състав и спира серията на тогавашния шампион от столицата. Шампионският сезон е изпълнен с много отличителни черти за “гладиаторите”, които го превръщат в един по-различен шампион.

Предисторията

Шампионската титла за Спартак не идва току-така. Тимът загатва за качествата си още предния сезон, а именно шампионатът през 1961/1962 г. Сезонът започва с факта, че отборът на ЦДНА София е в серия от 8 поредни шампионски титли. Не се вижда кой може да го спре по пътя към 9-та. Само че нещата не стоят точно така, понеже сезонът е доста оспорван, а за първата позиция се борят точно ЦДНА и Спартак.

14 тима участват в тогавашния шампионат, което означава 26 кръга за целия сезон. В тях “гладиаторите” губят едва 4 пъти, но така и не завоюват първото място. Спартак завършва на втора позиция с актив от 35 точки, след като е спечелил 13 от мачовете си и 9 пъти е завършил наравно. ЦДНА София печели своята девета поредна титла в сезон, в който допуска 3 поражения и печели 18 мача. 6 точки е преднината им на върха от втория Спартак. Главният проблем за пловдивския тим тогава се оказват многото равенства. Макар “гладиаторите” да печелят у дома срещу бъдещия шампион с 2-0, те записват цели 5 ремита пред своите фенове и по този начин изпускат титлата. Този сезон обаче само загатва за класата на спартаклии и предвещава това, което очаква футболна България само година по-късно.

Гладиаторски шампиони

За разлика от миналия сезон, още два тима попълват най-високото ниво на футбола в страната, за да може отборите да станат 16 на брой. Това прави шампионатът изключително интересен. Разликата на точките в края на сезона между първия и четвъртия в подреждането е само 7 пункта, а между първия и следващите два тима се забелязва по 3 точки разлика. Важното обаче е, че на върха е не кой да е, а Спартак Пловдив. Тимът напълно заслужено печели шампионата, а зад това стоят доста причини.

Като цяло, сезонът за спартаклии тръгва доста успешно и те печелят 9 от първите си 10 мача, като завършват наравно веднъж. Точно в десетия мач, при гостуване на Добруджа, наставникът Димитър Байкушев решава да изпробва нова схема в отбора. Тя е изглеждала по следния начин - “4-2-4” и е била присъща за бразилския национален отбор. Спартак става основоположник на схемата в България и за първи път я използва при победата над Добруджа с 0-3. Последва обаче спад в играта на “гладиаторите” и цели 3 поредни поражения, които идват срещу Славия, Ботев и Химик. Трудният период продължава в следващите 6 кръга, в които “гладиаторите” редуват победа и загуба. В същото време отборите на Ботев Пловдив и ЦДНА се представят повече от добре и оформят очаквана битка за титлата между пловдивския Ботев и шампиона от столицата.

Нещата обаче не се развиват според очакваното, защото Спартак Пловдив се съвзема и печели 9 пъти в следващите си 11 мача, като два пъти завършва наравно. Изключително важен за титлата се оказва финалният щурм на спартаклии в последните 4 кръга. При него те печелят 4 победи, докато Ботев записват 3 загуби и равенство, а ЦДНА по 2 равенства и поражения. Крайният резултат е шампионска титла за Спартак Пловдив. 43 точки за пловдивчани, с 3 повече от градския съперник Ботев и 6 пред ЦДНА, който се прощава с мераците за 10-та поредна титла на България.

Цифрите от шампионския сезон

Спартак Пловдив се отличава от всички останали тимове с най-голям брой победи за целия сезон - 19. Загубите за тима са само 6, като по този показател “гладиаторите” са изравнени със софийските Локомотив и Левски. Спартаклии печелят и други два ключови фронта. Тимът става най-резултатния отбор в първенството, след като бележи 57 попадения. Цели 26 от тях са дело на Тодор Диев, който печели и голмайсторския приз. Основните играчи в атаката на тима са Христо Дишков, Михаил Душев, Георги Лазаров и Тодор Диев. Те оформят атомното нападение, което тормози останалите отбори в българския футбол и носи шампионския трофей за Спартак Пловдив.

Най-славният миг в историята на Спартак Пловдив донася изключително много радост на клуба и всичките му привърженици. Благодарение на този трофей Спартак изиграва и 4 сблъсъка в турнира за Купата на Европейските Шампиони. Те също ще останат завинаги в историята на “гладиаторите”.