Анализът за целия футболен сезон 25/26 на Спартак Пловдив Колонката на Гопето
30 май 2026
От няколко седмици се заиграваме с идеята за "колонката на Гопето" - човек добре познат на стадиона и извън него, който редовно влиза в остри пререкания в коментарите на публикациите и е редовно блокиран от достъп до официалната Facebook страница на Спартак (трябва да признаем, че откакто "заплашихме", че ще публикуваме колонката от името на официалната страница - не е бил блокиран).
Публикуваме коментара на Гопето без редакция.
Сезон, преди самото начало на който на три пъти бяхме поканени от изпълнителния директор Д. Хасан в различни заведения с цел да почерпи и да ни говори празни приказки и обещания, че отборът на Спартак Пловдив щял да бъде фактор в Трета Югоизточна лига.
Още до втория кръг на шампионата се разбра, че нещата в отбора не вървят както трябва. Започнахме с плах хикс срещу Загорец като домакини и при първото гостуване станахме за смях, като паднахме от отбора на Асеновец (Асеновград), който е боксовата круша на групата.
След това в турнира за Купата на България постигнахме рутинни победи срещу Секирово и Куклен, а след това дойде дерби с Марица, като пак победихме безпроблемно. След тези победи трябваше да се изправим срещу професионални отбори от по-горни групи. Първо дойде Пирин (Благоевград), който победихме на късмет. Лично за мен беше продаден от страна на Пирин с цел да закърпят бюджета.
След тази победа дойде ред и на отбор от А група. Падна се отборът на Славия. Славия дойде и на ходом ни победи с минимален резултат. Успехът е, че им вкарахме даже гол.
В частта, когато отборът не играеше за Купата, отборът записа и победи, тук-таме някое равенство и две загуби от Секирово и Левски (Карлово). След емоцията за Купата на България отборът загуби от баските от Куклен, след това записа две победи срещу Секирово и Розова долина като гости.
Дойде ред и в края на зимния полусезон да се изправи срещу най-силните отбори на този етап - Несебър, Марица (Пловдив) и Ямбол. Две равенства и една загуба от Ямбол. Може да се каже, че полусезонът беше плах, с тук-таме някой друг успех за самочувствие и равенства.
Дойде и началото на пролетния полусезон. Имахме надежди, че ще е по-добър, но уви. Стартирахме с разгром срещу Димитровград, но след това загубихме от Нафтата. Последва трудна победа в местното дерби срещу Локо Пловдив 2, а след това загуба от Хасково и равенство срещу Секирово. Като цяло нивото падаше и бяхме непостоянни и плахи.
Дойдоха и поредни победи преди бурята срещу Раковски и Созопол, но без абсолютно никакъв блясък. Логичното след тези слаби победи дойде, като отборът записа три поредни загуби и една от тези загуби е петно в цялата история на клуба - загуба от Марица (Милево) с разгромното 7:1.
Сезонът се доиграваше и отборът се движеше в средата на класирането. Отбор без желание и амбиция за абсолютно нищо. Имаше и победи, но без значение. В последния мач за сезона отново срам, и то загуба с 4:2. Любопитно е, че за този мач само 13 човека са пътували, което си е скандално.
Безобразен сезон отвсякъде - така бих описал футболния сезон в Трета Югоизточна лига. Само Спартак Пловдив и се надявам през новия сезон да не бъде същото.
П.С. Не ми се вярва, предвид цялостната отровна обстановка в отбора. 💙⚽🙂
